Всички тайни накуп

Преди няколко месеца се заформи вероятно най-голямата блог-щафета в последно време. Всички блогъри, подтикнати от приятели и собствения си ексибиционистичен егоцентризъм, се изредиха да споделят знайни и незнайни, мръсни и чисти, забавни и скучни тайни за себе си. По 10 на човек, защото такова беше условието.

Пламен Петров е човекът, който пусна духа от бутилката. Не знам дали сега съжалява или не 😉

Аз също не пропуснах да си кажа някои нещица, по-скоро невинни, отколкото потресаващи. Барабар Дидито с Блогосферата 🙂 Доста се изненадах, когато Майк се свърза с мен за съгласие относно включването на моите тайни в е-книга. Първо, мен никой не ме чете, освен приятели. Второ, аз пиша само глупости. Трето – как да не се съглася, след като Майк е преценил, че заслужавам място сред най-големите ексхибиционисти 😉 Надув, надув 🙂

Съвсем наскоро книгата се случи. Или по-скоро – Майк я направи да се случи. Ако на някой му е интересно да се порови в скритите кътчета на душевността на (цитирам) „22-ма популярни български блогъра“, моментално да цъкне ТУК.

Благодаря за вниманието 🙂

Advertisements

Мисли в автобус

Текстът по-долу е неподправеният изблик на отчаянието и скуката, които ме бяха налегнали преди няколко дена. Пътуването с автобус, макар да е за предпочитане пред влак, никак не е по-добро от личен автомобил. От мен да го знаете това! Всичкият този текст съм го писала собственопръстно на едно HTC Tattoo, което само по себе си е трудоемка задача.

Да пътуваш с автобус – 50 различни странни птици. Освен теб. Всеки се е вглъбил в себе си. Или в околните. И търси внимание.

Има и още…

Да изсмучеш океана

Прелиствайки ултра-кифленското-претенциозното женско списание „ЕВА“ (брой – август 2010 г.) , попаднах на едно миниатюрно каренце, което привлече вниманието ми. Electrolux се оплакали от липсата на достатъчно рециклиран материал за изработка на новички еко прахосмукачки и решили да поемат нещата в свои ръце. В криейтив отдела се ражда инициативата Vac from the Sea , която лично аз приемам за гениална.

Има и още…

Chocolate chip cookies

Вместо да изпадам в истерии по приготвянето на багаж за почивчицата, реших да посготвя нещо вкусно.

За втори път се пробвах да сготвя Chocolate Chip Cookies. За сведение – първият път бяха изненадващо грозни и квадратни, но пък супер вкусни 🙂

И защото не съм скръндзава, ще ви споделя великата рецепта. По моя скромен опит това е едно от най-забавните за готвене неща, най-малко цапащи и съответно най-разпускащи.

Резултатът

Има и още…

Ах, морето

Тази година не е като миналата. То и тя беше една… За морето говоря. Организацията винаги е била под всякаква критика, но в живота ми никога не съм решавала всичко в последния момент. Организирана кифла, това съм аз.

Изпадам в истерия от пълната (или частична) липса на организация. А сега. Сега не ми пука особено, че едва 10 дена по-рано разбрах дали/или/кога/къде ще ходя на море. Важното е, че ще Го видя! Защото го обичам и не мога без него. За морето говоря 🙂

И никога в живота си не съм ходила на почивка без предварителна резервация. Освен миналата, ама тогава беше друг случаят.

И това ще го преживея. Може и да не е толкова плашещо. Макар че организиращата ми душа не издържа и прерови всички сайтове, за да си набележи идеи и евентуално да резервира нещо.

Може и да ми хареса. Все пак ще е Морето. Пък ние с него имаме много специална връзка. Нищо, че си изневеряваме понякога 😉

Обича ме, не ме обича…

Някакви хора се хейтват в онлайн пространството. Едностранно и двустранно. Компроматна война направо. Нищо ново ще ми кажете. Обаче винаги има едно обаче! Хейтват се разни хора, които до съвсем скоро са се обичали. Показно. Открито. (УЖ) Безусловно. И завинаги.

Има и още…

Изблици на нормалност

Когато бяхме деца всичко беше много лесно. Бяхме като всички останали деца пред блока/къщата/на село. Не сме се замисляли кое е редно и кое не в очите на другите. В повечето случаи се притеснявахме само кое е забранено. Пък то беше някак интересно. Ох, това е друга тема!

Когато бяхме тийнейджъри искахме всичко, освен да сме като другите. Искахме да сме без/различни, не/забележими и не-нормални. Като че ли в тези години у нас се заражда някакъв страх, не – УЖАС, от идеята да сме нормални, стандартни, като другите.

После… После не знам какво точно става. Да кажем, че съм в процес на осмисляне, но съм доста в началото.

Има и още…

Крав Мага – самозащита и за кифли

Преди седмица ме поканиха да посетя безплатния курс по самозащита по техниката Крав Мага. Доста се колебаех дали да отида, но Ива също прояви интерес и един слънчев ден се наканихме и се изтъпанчихме на уреченото място. Не знам какво си бяхме мислили, но и двете не очаквахме да се бием с никой. Май си представяхме, че ще наблюдаваме отстрани някаква демонстрация. Да, ама не!

Има и още…

Морковена торта

Преди няколко месеца Бисер изрази притеснение, че този блог ще изобилства от рецепти. Досега съм публикувала точно 0 (нула). Време е да се поправя 🙂 Пък и съм обещала от много време точно тази рецепта на Васи и реших, че това ще е най-приятният начин да я споделя. За всички традиционалисти трябва да отбележа, че морковената торта всъщност е сладка и сочна. Поне моята 😉

Има и още…

Евтина ли съм и кой го реши така?!

Предупреждавам: Мнението по-долу съдържа пасивно-агресивни думи, изрази, мисли и т.н. Ако на някой не му се иска да чете подобни неща – да не чете. Мнението си е лично мое и не е следствие от опити за лично облагодетелстване. Също така бих искала да уточня, че не са ми интересни всякакви обяснения за механизма на изчисляване на алгоритми и т.н, и т.н. Ако проблемът беше в моето техническо незнание, щях да попитам. Има кой да ми обясни.

Има и още…