Now Freeze!

Какво е Flashmob и има ли почва у нас? Има, има! И ще се опитаме да го докажем.

На 23 октомври 2010г. се организира Европейски Freeze Flashmob, който ще се опита да постави световен рекорд за най-много градове „замръзнали“ едновременно. И ние като истински европейци се организираме с идеалната цел след мероприятието да се съберем да пием по бира.

Засега идеята е да го направим в City Center Sofia, до хотел „Хемус“. Официалният час е 16.00 БГ време, 15.00 CET.

Събитието във Facebook е отворено за всеки желаещ. Канете приятели. Отговаряйте положително, ако наистина сте сигурни.

 

15 септември

За малко да пропусна тази светла дата. По-скоро да пропусна равносметката за нея. Влади ме подкани съвсем елегантно да си споделя мислите и чувствата, пък логореята само това чакаше 🙂
Аз си спомням първия 15-ти много бегло. Помня, че бях хванала за ръка симпатичния Звезделин (съсед на баба ми по онова време) и бяхме първа редица за влизане в клас 🙂 Помня и тоалета, с който бях облечена (да отбележа само – син беше, търся снимка да сканирам), както и неудобните обувки, наследство от сестра ми. От първи клас имам доста странен спомен – учителката беше безумно тъпа. Звучи отвратително неуважително, но това е истината. Аз й намирах и поправях правописни грешки. Като дете с по-голяма сестра, бях почнала да чета поне година преди заветния 15.09.1994 г. И четях по много. Всичко ми беше интересно. Първата ми година в първото ми училище почти уби желанието ми да уча. Не е много за хвалене, но бързо ми се изчерпа музата да пиша домашни и т.н. Все си забравях тетрадката или нещо подобно 😉

Untitled

Напоследък хич не ми се пише. Застудя и ми умря желанието за живот. От време на време се прокрадва слънце, ама не е същото.

Лятото си отиде безвъзвратно. Поне до догодина. А една година е много време.

Освен това почна да тресе. През ден, всеки ден, по два пъти на ден, че даже и по два пъти накуп. Голямо шоу, голямо нещо.

А междувременно се случват някакви важни неща. Празници – 6 септември, 9 септември (за някой било празник се оказа), 10 септември. Всеки ден е празник. Някои повече от другите.

И в това странно време с толкова странни неща и хора, които се филмират от приближаването на 20.12.2012, на мен ми е шашаво. Точка.

Маестро, музика!

Който разбрал, разбрал.

Съединението прави силата

Лятно-есенно настроение. Скука. Хората се размотават като за последно навън. Или се правят, че се размотават, и се крият от социалните мрежи вечер. Всичко е въпрос на имидж.

В четвъртък се очертаваше да е леко скучна twitter вечер. Ама не беше 🙂 Направихме си го да е весело. И то как…

За неразбралите – четвъртък вечер мина под знака на #кьопоолу. Конспиративната теория, вкарана в действие от мен, Нина, Елида и Илфа, неочаквано стана толкова viral, че topbloglog не успяваше да индексира всички туитове своевременно. Изкачването ни в на първо място като trending topic за България стана факт едва към 21.20, което прави около 2 (два) часа след началото. Факт. Успяхме.

Всички тайни накуп

Преди няколко месеца се заформи вероятно най-голямата блог-щафета в последно време. Всички блогъри, подтикнати от приятели и собствения си ексибиционистичен егоцентризъм, се изредиха да споделят знайни и незнайни, мръсни и чисти, забавни и скучни тайни за себе си. По 10 на човек, защото такова беше условието.

Пламен Петров е човекът, който пусна духа от бутилката. Не знам дали сега съжалява или не 😉

Аз също не пропуснах да си кажа някои нещица, по-скоро невинни, отколкото потресаващи. Барабар Дидито с Блогосферата 🙂 Доста се изненадах, когато Майк се свърза с мен за съгласие относно включването на моите тайни в е-книга. Първо, мен никой не ме чете, освен приятели. Второ, аз пиша само глупости. Трето – как да не се съглася, след като Майк е преценил, че заслужавам място сред най-големите ексхибиционисти 😉 Надув, надув 🙂

Съвсем наскоро книгата се случи. Или по-скоро – Майк я направи да се случи. Ако на някой му е интересно да се порови в скритите кътчета на душевността на (цитирам) „22-ма популярни български блогъра“, моментално да цъкне ТУК.

Благодаря за вниманието 🙂

Мисли в автобус

Текстът по-долу е неподправеният изблик на отчаянието и скуката, които ме бяха налегнали преди няколко дена. Пътуването с автобус, макар да е за предпочитане пред влак, никак не е по-добро от личен автомобил. От мен да го знаете това! Всичкият този текст съм го писала собственопръстно на едно HTC Tattoo, което само по себе си е трудоемка задача.

Да пътуваш с автобус – 50 различни странни птици. Освен теб. Всеки се е вглъбил в себе си. Или в околните. И търси внимание.

Да изсмучеш океана

Прелиствайки ултра-кифленското-претенциозното женско списание „ЕВА“ (брой – август 2010 г.) , попаднах на едно миниатюрно каренце, което привлече вниманието ми. Electrolux се оплакали от липсата на достатъчно рециклиран материал за изработка на новички еко прахосмукачки и решили да поемат нещата в свои ръце. В криейтив отдела се ражда инициативата Vac from the Sea , която лично аз приемам за гениална.

Chocolate chip cookies

Вместо да изпадам в истерии по приготвянето на багаж за почивчицата, реших да посготвя нещо вкусно.

За втори път се пробвах да сготвя Chocolate Chip Cookies. За сведение – първият път бяха изненадващо грозни и квадратни, но пък супер вкусни 🙂

И защото не съм скръндзава, ще ви споделя великата рецепта. По моя скромен опит това е едно от най-забавните за готвене неща, най-малко цапащи и съответно най-разпускащи.

Ах, морето

Тази година не е като миналата. То и тя беше една… За морето говоря. Организацията винаги е била под всякаква критика, но в живота ми никога не съм решавала всичко в последния момент. Организирана кифла, това съм аз.

Изпадам в истерия от пълната (или частична) липса на организация. А сега. Сега не ми пука особено, че едва 10 дена по-рано разбрах дали/или/кога/къде ще ходя на море. Важното е, че ще Го видя! Защото го обичам и не мога без него. За морето говоря 🙂

И никога в живота си не съм ходила на почивка без предварителна резервация. Освен миналата, ама тогава беше друг случаят.

И това ще го преживея. Може и да не е толкова плашещо. Макар че организиращата ми душа не издържа и прерови всички сайтове, за да си набележи идеи и евентуално да резервира нещо.

Може и да ми хареса. Все пак ще е Морето. Пък ние с него имаме много специална връзка. Нищо, че си изневеряваме понякога 😉

Обича ме, не ме обича…

Някакви хора се хейтват в онлайн пространството. Едностранно и двустранно. Компроматна война направо. Нищо ново ще ми кажете. Обаче винаги има едно обаче! Хейтват се разни хора, които до съвсем скоро са се обичали. Показно. Открито. (УЖ) Безусловно. И завинаги.