Равносметки

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 30 септември 2010

 


За трети път ставам на 21. Така са ме инструктирали от висшите инстанции. И аз слушам безропотно 🙂

Не съм изпаднала в „Сатурнова дупка“. По-скоро е нещо като яма. Шегата настрана, не ми пука, че отново остарявам/пораствам. Не се впечатлявам особено, поне засега.

Само малко по-биполярна от обикновено съм станала.

Не е яко. Нервите не са за един ден, а аз ги ползвам като неизчерпаем ресурс.

Обаче ме е ударило в последния месец биполярното разстройство и май доста хора пострадаха от това. Някои повече от останалите. Особено ти.

Advertisements

Есен

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 27 август 2010


Топло е. А въпреки всичко есента приближава.

Усещам я в прохладните вечери, които стават все по-чести.

Усещам я в лекото раздразнение на хората от отминалите отпуски и почивки.

Усещам я в собственото си настроение в последните дни. И не ми харесва. Никак.

Wish upon a star

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: Юни 2010

 

I wish I was older.

I wish I was younger.

I wish I was better.

I wish you were not that bitter.

I wish. Upon a star.

Суша, суша, наводнение…

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Щях да ви разказвам как нямам какво да ви разкажа. Просто седя и гледам тъпо в продължение на доста голям период от време и се чудя какво да напиша. Никаква муза, никакво вдъхновение. Не съм първият човек, който ще се оплаче публично от това. Надявам се и да не съм последният 🙂

Докато се чудих за какво да пиша и защо не мога да пиша, се замислих за причините, поради които това е така. Винаги има по нещо, което да пречи.

Липсата на време – мммм, надали 🙂 Не ми е пречило никога, защо да ми пречи сега. Липсата на време означава, че много неща се случват, което пък предполага да има много неща в главата ми, за които да искам да говоря, да говоря и пак да говоря.

Липса на неща – и това не е 🙂 Пу-пу, да не ми е уроки, ама се случват все разни интересни неща. Общо взето няма застой – нито на ситуации, нито на локации. Както винаги се щурам наляво-надясно и после пак обратно 🙂

Депресея – не. Определено не. Твърдо не 🙂 Много ми е добре даже.

Компромиси

Цял живот се учим да отстояваме себе си и да не правим компромиси с неща, за които не си струва. Да не приемаме половинчати решения за наша сметка, а да искаме полагащото ни се. Използваме го като карт-бланш за измъкване от проблемни ситуации или да обясним неща, за които не ни се говори – „Не правя компромиси със себе си и затова…“

И докато е много лесно да зачеркнем драми, хора, обиди, връзки, защото не правим компромиси, защо тогава не важи същото и по избори? Веднъж на няколко години имаме право да покажем своето мнение – молят ни даже да го направим. И ние отиваме и се покриваме зад оправдания.

Не разбирам хора, които гласуват според социологическите проучвания – не това е смисълът на вота. Никой не ви пита кого от любимците на платените изследвания мразите най-малко. Питат ви – какво искате за своето бъдеще, кого бихте желали да ви представлява? Но хората не гласуват „За“, а „Против“.

Причината според мен е в слабото политическо образование – мен са ме учили, че е важно да упражня своя вот, защото иначе нямам право да се оплаквам и възмущавам от случващото се в следващите 4-5 години. Ако не дадеш своя глас, значи нямаш глас. Чисто и просто. Но не си спомням някой да е обяснявал какъв е смисълът на цялата схема – да гласуваш ЗА, защото всеки вот ПРОТИВ е пагубен – за теб и за държавата, за бъдещето ти и за психиката ти.

И ако масово ревете, че ще си купите еднопосочен самолетен билет, да знаете – аз имам вече един. Еднопосочен за София.

 

 

От-ново

Докато се чудех дали да си направя нов блог или все пак няма смисъл, дали ми се пише изобщо и за какво, се оказа, че това място е още живо. Невероятно, но факт.

Няма да го приемам като знак от съдбата, но определено ще се възползвам.

Най-страшното е, че нямам никаква идея за какво да пиша.

 

Междувременно, вижте във Facebook „проекта“ 365 days of Amsterdam – не цели комерсиалност или популярност. Но пък може да видите интересни неща от живота тук и да се забавлявате с кривите ми снимки.

Ново Диди!

Edit: Моят домейн беше жертва на 20.12.2012. И на нежеланието ми да го подновя.

 

Здравейте, здравейте!

Ето, че дойде моментът и аз да си имам собствен домейн => http://didito.eu и да прехвърля блога на него. Дълго се чудих има ли изобщо смисъл от това да продължавам да пиша, но изведнъж се оказах горд собственик на „еуро Диди“ домейн (определението е на Иван 🙂 ).

Освен адресът и темата, май друго не се е сменило по блога. Аз съм си аз. Ще пиша понякога, а понякога – няма.

Ще дам един малък hint какво да очаквате – към края на месеца ще публикувам почти всеки ден и ако на някого му писне – да ме извинява 🙂
Благодаря ви, че ме четете и ме надъхвате да правя нещо подобно. Ще ви помоля само да си актуализирате (евентуално и пожелателно) RSS фийда и линковете към блога. Знаете как е 🙂

За мишките и хората

 

 

 

снимка: Pixieslayer

Не исках да пиша този пост дълго време. Също толкова време се стараех да не реагирам на най-различни, макар и не директни провокации. Обаче ми е слаб ангелът и ето ви вас – четете нещо, което не е трябвало да се появява изобщо.

Напоследък ми прави много лошо впечатление опитът на адски много хора да принизят нещо, което е важно за мен. И не ми харесва. Никак. Емоционална съм и затова реагирам. Разумната част от мен дълго настояваше, че по-добрият вариант е да мълча и да се правя, че не забелязвам. Не издържах повече от това.

Има и още…

Моята къща

Наскоро Лита започна щафетата „Къщата, в която искам да живея„. Предполагам, че под влияние на интересната архитектура в Швеция, са започнали да й идват всякакви идеи и мечти в тази насока.

снимка: Patrick Q

От моментът, в който видях поканата, знаех за коя къща ще пиша. Не съм се разколебавала за секунда, макар че си предоставих малко време за това.

„Моята“ къща не е илюзия, не е просто идея. Тя съществува. За съжаление все още не е моя. Има време и за това 😉

Тази къща е в сърцето ми от деня, в който я видях. Преди около 9 години. И досега съм убедена, че това е моето място.

Намира се в центъра на София. „Идеален център“ по-точно. В непосредствена близост до „Докторския паметник“ и заобиколена от много история. Самата тя е история. За мен е шедьовър.

Архитектурата на къщата (поне отвън) е впечатляваща. За мен. Вътрешността й крие тайни засега. Но предоставя възможност за много мечтаене и визуализации какво е там, как е и т.н. …

За градината няма смисъл да коментирам – самият факт, че разполагаш с прекрасна и голяма градина в центъра на София, сам по себе си прави къщата още по-прекрасна.

Нямам никаква представа какво е реалното състояние на този имот, дали е гредоред или не, дали се разпада или се крепи едва-едва, дали ме очаква или просто не желае никой да се доближава до нея.

Знам само, че ако имам възможност да живея където и да е, това е моето място.

Интериорът за момента не съм го обмисляла 🙂 Важно е да не е самоцелно търсене и прилагане на различни стилове и интересни неща от списанията. Интериорът ЩЕ Е хармоничен с излъчването на къщата и нейните най-фини вибрации. Защото в противен случай това няма да е дом. А тази сграда ТРЯБВА ДА Е ДОМ! По възможност – моят 🙂

Не знам дали някой ще отговори толкова конкретно като мен на поставения въпрос. Всеки вижда различно нещо в идеята си за дом. За мен е важно мястото. Локацията, дет’ се вика 🙂 Искам точно тази локация. Обмислям да си запиша GPS-координатите на едно листче и да го държа постоянно пред очите си. Като стимул. Като намек. Като вдъхновение.

А докато дойде моментът да ви поканя там на чаша следобеден чай под шарената сянка в градината, мога само да ви разказвам за моя бъдещ дом.

В заключение, бих искала да подканя Ива, Васи и Иван да споделят виждането си за тяхното място.

P.S. Бих желала да добавя още нещо. Мястото, където живея в последните 7-8 години, е МОЯТ ДОМ. Както и още 1 място извън София. Домът е мястото, където усещаш себе си най-силно. И най-стилната къща на Средиземноморския бряг не би могла да измести усещането за „вкъщи“.

Благодаря за вниманието 🙂