Архив по месеци: февруари 2018

Равносметки

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 30 септември 2010

 


За трети път ставам на 21. Така са ме инструктирали от висшите инстанции. И аз слушам безропотно 🙂

Не съм изпаднала в „Сатурнова дупка“. По-скоро е нещо като яма. Шегата настрана, не ми пука, че отново остарявам/пораствам. Не се впечатлявам особено, поне засега.

Само малко по-биполярна от обикновено съм станала.

Не е яко. Нервите не са за един ден, а аз ги ползвам като неизчерпаем ресурс.

Обаче ме е ударило в последния месец биполярното разстройство и май доста хора пострадаха от това. Някои повече от останалите. Особено ти.

Advertisements

Есен

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 27 август 2010


Топло е. А въпреки всичко есента приближава.

Усещам я в прохладните вечери, които стават все по-чести.

Усещам я в лекото раздразнение на хората от отминалите отпуски и почивки.

Усещам я в собственото си настроение в последните дни. И не ми харесва. Никак.

Wish upon a star

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: Юни 2010

 

I wish I was older.

I wish I was younger.

I wish I was better.

I wish you were not that bitter.

I wish. Upon a star.

Суша, суша, наводнение…

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Щях да ви разказвам как нямам какво да ви разкажа. Просто седя и гледам тъпо в продължение на доста голям период от време и се чудя какво да напиша. Никаква муза, никакво вдъхновение. Не съм първият човек, който ще се оплаче публично от това. Надявам се и да не съм последният 🙂

Докато се чудих за какво да пиша и защо не мога да пиша, се замислих за причините, поради които това е така. Винаги има по нещо, което да пречи.

Липсата на време – мммм, надали 🙂 Не ми е пречило никога, защо да ми пречи сега. Липсата на време означава, че много неща се случват, което пък предполага да има много неща в главата ми, за които да искам да говоря, да говоря и пак да говоря.

Липса на неща – и това не е 🙂 Пу-пу, да не ми е уроки, ама се случват все разни интересни неща. Общо взето няма застой – нито на ситуации, нито на локации. Както винаги се щурам наляво-надясно и после пак обратно 🙂

Депресея – не. Определено не. Твърдо не 🙂 Много ми е добре даже.