15 септември

За малко да пропусна тази светла дата. По-скоро да пропусна равносметката за нея. Влади ме подкани съвсем елегантно да си споделя мислите и чувствата, пък логореята само това чакаше 🙂
Аз си спомням първия 15-ти много бегло. Помня, че бях хванала за ръка симпатичния Звезделин (съсед на баба ми по онова време) и бяхме първа редица за влизане в клас 🙂 Помня и тоалета, с който бях облечена (да отбележа само – син беше, търся снимка да сканирам), както и неудобните обувки, наследство от сестра ми. От първи клас имам доста странен спомен – учителката беше безумно тъпа. Звучи отвратително неуважително, но това е истината. Аз й намирах и поправях правописни грешки. Като дете с по-голяма сестра, бях почнала да чета поне година преди заветния 15.09.1994 г. И четях по много. Всичко ми беше интересно. Първата ми година в първото ми училище почти уби желанието ми да уча. Не е много за хвалене, но бързо ми се изчерпа музата да пиша домашни и т.н. Все си забравях тетрадката или нещо подобно 😉 Доста месеци минах така. После ме хванаха 🙂 Родителите ми, не учителката. От първи клас помня и тържеството в края на годината. Аз бях буквичката Я и ми бяха направили мега-ултра-хипер красива и впечатляваща коронка. Имах най-много стихотворения за казване и бях най-готина (така и не се научих с годините да бъда скромна).
Втори клас беше нова драма – ново училище. Предвид незадоволителните резултати от кварталното училище, родителите ми направиха така, че да уча в едно от по-добрите начални учебни заведения в Пловдив. Когато ме записа, баща ми се пошегува, че съм в музикална паралелка. Шега, шега, ама истинска. И се наложи освен с 20-тина нови дечица, да се сблъскам и с тежестта на солфежа. Голяма драма. И много прекрасни години. Общо три. Наскоро правихме среща на съучениците 🙂 Всичките сме много готини 😉 Специално бих благодарила безброй пъти и на диригент Кирил Търпов, който ни даде многo – научи ни на базисни понятия за живота. Преди всичко ни научи на човечност, толерантност и любов към класическата музика.

Всъщност се оказва, че 15 септември за мен доста често е бил ден, свързан с психологическото изпитание да се запознаеш с много нови хора и да се опиташ да бъдеш приет в тази малка общност. За 12 години смених четири училища. Половината пъти съм влизала във вече изграден колектив. 15 септември не беше най-прекрасният ден в това отношение. Но тази смяна на места и хора може би ми е помогнала много. Времето ще покаже.

И какво разказвах… А, в пети клас – нов 15.09, ново училище, нов клас, нови опити за социализация. Като си спомня, че съм кандидатствала с изпити по английски и руски език, и направо ми звучи невероятно. А цяло лято преди заветната дата бях учила руски, за да ме приемат. Съучениците тогава почваха от 01.09 още, аз не отидох, защото не знаех дали ще бъда приета и в кой клас. Пък и на кого му се ходи още на 01.09 на училище. Аз имах руски за учене, изпити за взимане. Все готини работи като си на 10-11 години.

Преди 9 години беше последният ми първи 15.09 в ново училище и с нов клас. Гимназията. Преди 9 години бях почти на 14, преместих се да живея в София, промених много неща и много неща ме промениха. Преди 9 години започнаха да се случват по-важните неща от моята среща с българското образование. Намерих място, хора и приятели. Получих много. Не искам да правя равносметка колко съм загубила или дала доброволно. Важното е, че преди 9 години нещата се случиха. Мисля, че това ми е любимият 15 септември ЕВЪР!

Защото го свързвам с необясними емоции.
Защото постави началото на доста различен период в моя живот.
Защото ме изправи пред живота.
Защото предопредели, че нещата няма да са никак лесни.
Защото на 14 да живееш отделно от родителите си може да е много забавно на моменти, може да е тежко в други случаи, но винаги е адски отговорно.

Влади попита какво е за мен 15 септември.

Не е празник на образованието или първи учебен ден. 15 септември е началото. Началото на някои от най-важните неща в моя живот. Краят на невинността. Краят на илюзиите. Но не просто всеки 15.09 в календара.

В моя Календар пише – 15.09.2001 г.  И е нещо като личен празник. Ден за правене на преоценка на изминалите години.

Advertisements

5 мнения за “15 септември

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s