10 малки тайни

Васи ме покани да се включа в поредната блог-щафета. Няма проблем. Обаче. Седя си пред монитора и се взирам в темата. Нормално е, всеки има тайни. Ама аз за една не мога да се сетя и да споделя, пък какво остава за 10. И продължавам да се взирам – в монитора и в себе си. Може пък и да изскочи нещо. Сега пък и Паро ме покани. Видяло се е – ще трябва да попълвам лексикона 🙂 И така…

1. Романтична съм тук следва вълна от невъздържан смях 🙂 Всички около мен са на противоположното мнение. Така и не съм разбрала защо. Явно моята представа за романтика е мъничко по-неразбираема за останалите. Не припадам при вида на червени рози (hint – имам силна нетърпимост към гореспоменатите). Не умирам да ми правят серенади и разни подобни жестове. Показността на „романтиката“ не ми е на сърце. Смятам, че малките жестове са по-силни. Тези, за които дори не е нужно да се замислиш защо точно те карат да се чувстваш добре. Дори една усмивка с кафето е по-романтична от една любовна поема, изрецитирана наизуст.

2. Не обичам да говоря за личния си живот. С всички тези социални мрежи и други съвременни ексхибиционистични наклонности все още смятам, че личният живот е прекалено личен. Какво чувствам, с кого и къде, са нещата, които повечето хора няма как да разберат. Ако съм допуснала някого до себе си, може и да му споделя част от емоциите, бушуващи вътре в мен. Иначе може да говоря с часове, да оставя впечатление, че съм се разкрила напълно, а човекът срещу мен дори няма да знае и 1% от истински важните неща.

3. Мога да мълча! Това вече не го подозирахте, нали 🙂 Понякога мълча, защото няма нужда да казвам каквото и да е. Понякога мълча, за да предотвратя изричането на нещо, за което ще съжалявам по-късно. Понякога не усещам, че е настъпило мълчание. Понякога то тежи. Преживява се. Предпочитам да не запълвам тишината с безсмислен комуникационен шум, ако не се налага. Хубаво е, когато не се налага.

4. Аз съм стеснителна и притеснителна. Много странно. Често не ми вярват. За съжаление, обаче, е точно така. Притеснявам се да вляза сама в заведение и да тръгна да търся някой вътре. Срамувам се от неоизнати хора, когато трябва да ги попитам за нещо. Изпитвам неистов ужас и срам, когато се налага да заставам пред камера. Първият разговор по телефон с даден човек напряга цялото ми същество, от страх да не кажа нещо неуместно или да не запелтеча. И още, и още… Старая се да се боря с това. Засега успявам да се справя.

5. Понякога имам нужда да съм сама. Обичам да съм сред хора, обожавам големите и шумни компании. Партитата са моята стихия. Освен понякога. Понякога се уморявам от хора, контакти, изизсквания, очаквания и от собствените ми мисли, удавени в тях. И тогава просто отивам далече – физически или психически. Минава ми бързо. Рядко съм асоциална за повече от няколко часа.

6. Вярвам в съдбата и тя вярва в мен 🙂 Някои неща просто нямат друго обяснение. Това за свободния избор и т.н. – Оk, съгласна съм. Обаче преди това Съдбата те е поставила пред възможността да направиш своя избор. Някои от най-хубавите неща в живота ми са следствие на необясними стечения на обстоятелствата.

7. Имам разни страхове, които са смешни за околните. Насекоми. Основно насекоми май. Най-вече от насекоми като се замисля. И игли. Ама не толкова. Насекомите са по-гадни. И страшни. Обикновено писъците ми могат да събудят половината ми съседи. Съчетани с некоординирани подскоци и размахвания на ръце, определено ме правят смешна за околните. Приятелите ми са свикнали и май вече изобщо не се впечатляват от подобни неща. Наскоро имах близка среща с една голяма и страшна нощна пеперуда в кухнята ми. Затворих вратата и не влизах няколко часа там. После дойде спасител и ми пазеше страх, за да мога да направя кафе. Безумни истории. Ама ме е страх.

8. Обичам мързела, но мразя бездействието. Малко парадоксално звучи, обаче е така. Обичам да има какво да правя. Обичам по цял ден да обикалям по задачи. Обичам постоянно да има екшън. Понякога пък обичам да се размотавам по цял ден (ако има как) и нищо да не правя. Това последното съм го усъвършенствала. Даже уроци мога да давам. Но мразя ситуации, при които има много за вършене, а никой не се захваща да го направи. Или не дава на друг да се включи.

9. Аз съм лоша домакиня. И се боря с това всеки ден. Чистенето ми е противно задължение, което доста често отлагам за утре, после за следващия ден… Но пък обичам да готвя. За хора, които са ми близки. За себе си по-рядко. Отказала съм се да живея с надеждата, че една сутрин ще се събудя и ще съм се превърнала в домакиня за чудо и приказ. Просто е абсурдно. Подобни чудеса се случват само в детските приказки.

10. Имам музикално образование. Това не значи, че свиря на музикален инструмент. Или че имам спомен от трите години солфеж. Просто така се случи, че изведнъж се оказах в музикална паралелка. А бях музикален инвалид по всеки един критерий. По много критерии все още съм. Но и досега съм благодарна на това стечение на обстоятелствата, което ме научи да виждам красотата в класическата музика и да я ценя.

Специален бонус – фен съм на Lady Gaga 🙂 Признавам си най-официално. Оказа се, че някои хора мислят, че съм саркастична като го казвам. Да няма повече обърквания, моля 😉

Advertisements

12 мнения за “10 малки тайни

  1. „Не обичам да говоря за личния си живот.“ -> и аз съм така, ама хората не ми вярват с 2 блога и тая активност във FB и Twitter.

    Иначе и аз се кефя на Гага.

    1. Глупавото е, че си мислят, че всичко, което напишеш, задължително е свързано с реални, настоящи и конкретни събития. И едва ли не споделяш интимните си тайни. Пък то… 🙂

    1. На мен 2 седмици ми обясняваха един текст за кого съм го писала. Те на мен! И определено не бяха прави. Карай, ще го преживеем някак 🙂

  2. ей това ме разби! лейди Гага?
    не бих го помислила..
    мда, аз съм от хората, които са си мислели, че си саркастична.. 🙂
    (пък аз колко съм я плюла.. 😕 😦 чак ми стана криво сега..)

    1. Хахаха, разсмя ме 🙂 Всеки има право на мнение, аз харесвам някои нейни неща изключително много. И маркетинговият й подход е впечатляващ.

      1. о, маркетинговият й подход би трябвало да влезе в учебниците 🙂

  3. Маркетинговият й подход всъщност много наподобява идеите на Азис за развиване на шоу-бизнес. Това е още по-впечатляващо 🙂 Но има глас, има и добри продуценти. На мен ми стига.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s