Архив за етикет: хейтърски

За мишките и хората

 

 

 

снимка: Pixieslayer

Не исках да пиша този пост дълго време. Също толкова време се стараех да не реагирам на най-различни, макар и не директни провокации. Обаче ми е слаб ангелът и ето ви вас – четете нещо, което не е трябвало да се появява изобщо.

Напоследък ми прави много лошо впечатление опитът на адски много хора да принизят нещо, което е важно за мен. И не ми харесва. Никак. Емоционална съм и затова реагирам. Разумната част от мен дълго настояваше, че по-добрият вариант е да мълча и да се правя, че не забелязвам. Не издържах повече от това.

Има и още…

Мисли в автобус

Текстът по-долу е неподправеният изблик на отчаянието и скуката, които ме бяха налегнали преди няколко дена. Пътуването с автобус, макар да е за предпочитане пред влак, никак не е по-добро от личен автомобил. От мен да го знаете това! Всичкият този текст съм го писала собственопръстно на едно HTC Tattoo, което само по себе си е трудоемка задача.

Да пътуваш с автобус – 50 различни странни птици. Освен теб. Всеки се е вглъбил в себе си. Или в околните. И търси внимание.

Има и още…

Обича ме, не ме обича…

Някакви хора се хейтват в онлайн пространството. Едностранно и двустранно. Компроматна война направо. Нищо ново ще ми кажете. Обаче винаги има едно обаче! Хейтват се разни хора, които до съвсем скоро са се обичали. Показно. Открито. (УЖ) Безусловно. И завинаги.

Има и още…

Изблици на нормалност

Когато бяхме деца всичко беше много лесно. Бяхме като всички останали деца пред блока/къщата/на село. Не сме се замисляли кое е редно и кое не в очите на другите. В повечето случаи се притеснявахме само кое е забранено. Пък то беше някак интересно. Ох, това е друга тема!

Когато бяхме тийнейджъри искахме всичко, освен да сме като другите. Искахме да сме без/различни, не/забележими и не-нормални. Като че ли в тези години у нас се заражда някакъв страх, не – УЖАС, от идеята да сме нормални, стандартни, като другите.

После… После не знам какво точно става. Да кажем, че съм в процес на осмисляне, но съм доста в началото.

Има и още…