Архив за етикет: объркано

За мишките и хората

 

 

 

снимка: Pixieslayer

Не исках да пиша този пост дълго време. Също толкова време се стараех да не реагирам на най-различни, макар и не директни провокации. Обаче ми е слаб ангелът и ето ви вас – четете нещо, което не е трябвало да се появява изобщо.

Напоследък ми прави много лошо впечатление опитът на адски много хора да принизят нещо, което е важно за мен. И не ми харесва. Никак. Емоционална съм и затова реагирам. Разумната част от мен дълго настояваше, че по-добрият вариант е да мълча и да се правя, че не забелязвам. Не издържах повече от това.

Има и още…

Untitled

Напоследък хич не ми се пише. Застудя и ми умря желанието за живот. От време на време се прокрадва слънце, ама не е същото.

Лятото си отиде безвъзвратно. Поне до догодина. А една година е много време.

Освен това почна да тресе. През ден, всеки ден, по два пъти на ден, че даже и по два пъти накуп. Голямо шоу, голямо нещо.

А междувременно се случват някакви важни неща. Празници – 6 септември, 9 септември (за някой било празник се оказа), 10 септември. Всеки ден е празник. Някои повече от другите.

И в това странно време с толкова странни неща и хора, които се филмират от приближаването на 20.12.2012, на мен ми е шашаво. Точка.

Маестро, музика!

Който разбрал, разбрал.

На кафе

Имам една много приятна съседка. 90-годишна жена, която като всяка баба гледа сериали, ядосва се на некултурни млади хора и т.н. Същевременно с изключителен интелект и бистра мисъл, аристократ по душа и поведение.

Тази приятна жена разбира от нумерология, хороскопи, асценденти и гледа на кафе. На всички тези неща аз много не вярвам, обаче е забавно.

Днес се качиш при нея по работа и естествено нямаше как да си тръгна преди да ме разконспирира докрай. Вече ми беше открила асцендента и анализирала всички черти на характера ми според него (за справка – зодия Везни с асцендент Рак).  Затова премина към тежката артилерия 🙂 Има и още…

Театрално

Вчера Васи ме покани и заведе на театър. Постановката – „Госпожица Юлия“, режисьор – Лилия Абаджиева. В Народния театър.
Дотук добре.

Обаче – два часа и половина?! WTF! Кому е нужно такова разтягане на действието. Както каза Васи – един час по-малко и щеше да е добре.

Като цяло постановката ме остави с усещането, че съм профан и не разбирам от изкуство. И друг път съм си мислила подобни неща (за справка – „Дядо Коледа е боклук“ е друга неразбрана от мен постановка), но този път единствено реакцията на околните ме спаси от вътрешното усещане за срам. Има и още…