Архив на категория: Щафети

Моята къща

Наскоро Лита започна щафетата „Къщата, в която искам да живея„. Предполагам, че под влияние на интересната архитектура в Швеция, са започнали да й идват всякакви идеи и мечти в тази насока.

снимка: Patrick Q

От моментът, в който видях поканата, знаех за коя къща ще пиша. Не съм се разколебавала за секунда, макар че си предоставих малко време за това.

„Моята“ къща не е илюзия, не е просто идея. Тя съществува. За съжаление все още не е моя. Има време и за това 😉

Тази къща е в сърцето ми от деня, в който я видях. Преди около 9 години. И досега съм убедена, че това е моето място.

Намира се в центъра на София. „Идеален център“ по-точно. В непосредствена близост до „Докторския паметник“ и заобиколена от много история. Самата тя е история. За мен е шедьовър.

Архитектурата на къщата (поне отвън) е впечатляваща. За мен. Вътрешността й крие тайни засега. Но предоставя възможност за много мечтаене и визуализации какво е там, как е и т.н. …

За градината няма смисъл да коментирам – самият факт, че разполагаш с прекрасна и голяма градина в центъра на София, сам по себе си прави къщата още по-прекрасна.

Нямам никаква представа какво е реалното състояние на този имот, дали е гредоред или не, дали се разпада или се крепи едва-едва, дали ме очаква или просто не желае никой да се доближава до нея.

Знам само, че ако имам възможност да живея където и да е, това е моето място.

Интериорът за момента не съм го обмисляла 🙂 Важно е да не е самоцелно търсене и прилагане на различни стилове и интересни неща от списанията. Интериорът ЩЕ Е хармоничен с излъчването на къщата и нейните най-фини вибрации. Защото в противен случай това няма да е дом. А тази сграда ТРЯБВА ДА Е ДОМ! По възможност – моят 🙂

Не знам дали някой ще отговори толкова конкретно като мен на поставения въпрос. Всеки вижда различно нещо в идеята си за дом. За мен е важно мястото. Локацията, дет’ се вика 🙂 Искам точно тази локация. Обмислям да си запиша GPS-координатите на едно листче и да го държа постоянно пред очите си. Като стимул. Като намек. Като вдъхновение.

А докато дойде моментът да ви поканя там на чаша следобеден чай под шарената сянка в градината, мога само да ви разказвам за моя бъдещ дом.

В заключение, бих искала да подканя Ива, Васи и Иван да споделят виждането си за тяхното място.

P.S. Бих желала да добавя още нещо. Мястото, където живея в последните 7-8 години, е МОЯТ ДОМ. Както и още 1 място извън София. Домът е мястото, където усещаш себе си най-силно. И най-стилната къща на Средиземноморския бряг не би могла да измести усещането за „вкъщи“.

Благодаря за вниманието 🙂

Advertisements

15 септември

За малко да пропусна тази светла дата. По-скоро да пропусна равносметката за нея. Влади ме подкани съвсем елегантно да си споделя мислите и чувствата, пък логореята само това чакаше 🙂
Аз си спомням първия 15-ти много бегло. Помня, че бях хванала за ръка симпатичния Звезделин (съсед на баба ми по онова време) и бяхме първа редица за влизане в клас 🙂 Помня и тоалета, с който бях облечена (да отбележа само – син беше, търся снимка да сканирам), както и неудобните обувки, наследство от сестра ми. От първи клас имам доста странен спомен – учителката беше безумно тъпа. Звучи отвратително неуважително, но това е истината. Аз й намирах и поправях правописни грешки. Като дете с по-голяма сестра, бях почнала да чета поне година преди заветния 15.09.1994 г. И четях по много. Всичко ми беше интересно. Първата ми година в първото ми училище почти уби желанието ми да уча. Не е много за хвалене, но бързо ми се изчерпа музата да пиша домашни и т.н. Все си забравях тетрадката или нещо подобно 😉 Има и още…

Всички тайни накуп

Преди няколко месеца се заформи вероятно най-голямата блог-щафета в последно време. Всички блогъри, подтикнати от приятели и собствения си ексибиционистичен егоцентризъм, се изредиха да споделят знайни и незнайни, мръсни и чисти, забавни и скучни тайни за себе си. По 10 на човек, защото такова беше условието.

Пламен Петров е човекът, който пусна духа от бутилката. Не знам дали сега съжалява или не 😉

Аз също не пропуснах да си кажа някои нещица, по-скоро невинни, отколкото потресаващи. Барабар Дидито с Блогосферата 🙂 Доста се изненадах, когато Майк се свърза с мен за съгласие относно включването на моите тайни в е-книга. Първо, мен никой не ме чете, освен приятели. Второ, аз пиша само глупости. Трето – как да не се съглася, след като Майк е преценил, че заслужавам място сред най-големите ексхибиционисти 😉 Надув, надув 🙂

Съвсем наскоро книгата се случи. Или по-скоро – Майк я направи да се случи. Ако на някой му е интересно да се порови в скритите кътчета на душевността на (цитирам) „22-ма популярни български блогъра“, моментално да цъкне ТУК.

Благодаря за вниманието 🙂

Аз чета, ти четеш… А как четеш?

Алекс (изненада, нали 🙂 ) стартирал книжно блог-предизвикателство, а Папс ми е предала щафетата.  Поводът – 24 май! Национален празник, ако сте забравили. Ако не сте сигурни какво се празнува на тази дата, моля, затворете този блог. Сериозно говоря.

Точно осъзнавах, че напоследък не знам какво да напиша и щях да споделя този проблем в обширен пост. Но… Но сега ще ви разкажа как чета 🙂 Всъщност тази щафета прилича малко на интервю. И то сериозно. Като интервю за работа. Ето ги и петнадесетте не особено лесни въпроса и моите скромни отговори:

Има и още…

10 малки тайни

Васи ме покани да се включа в поредната блог-щафета. Няма проблем. Обаче. Седя си пред монитора и се взирам в темата. Нормално е, всеки има тайни. Ама аз за една не мога да се сетя и да споделя, пък какво остава за 10. И продължавам да се взирам – в монитора и в себе си. Може пък и да изскочи нещо. Сега пък и Паро ме покани. Видяло се е – ще трябва да попълвам лексикона 🙂 И така…

Има и още…

Blog meme: Какво бихте направили, ако разберете, че ви остават няколко месеца?

Когато Манол ми предаде щафетата, първата ми мисъл беше, че ще се отдам на пътешествия. Втората беше нескрито сексуална. Третата обедини предходните две 🙂 И мисля, че определено това би било.

Не бих тръгнала да променям никого и нищо на този свят. Дори себе си. Да се опиташ да осъществиш мечтите и плановете си само за няколко месеца е безумно. И по-скоро би оставило тъга, отколкото щастие.

Защото ако си постигнал всичко, за което си мечтал, значи наистина краят е близо. Краят на мисълта. Краят на емоцията. Краят на всичко.

А пък животът е шарен и птичките пеят 🙂 Само гадните тополи да не тормозеха всичко живо и изключително плашещите за мен насекоми да не бяха наизлязли по милиони. Пролет е. Enjoy! Другото са глупости 🙂

P.S. Налага се да предам щафетата на поне 5 човека. Ще ме извинявате, но хайде Ива, Нора, Лита, Иван и Луцифер да споделят 🙂

P.P.S. Всъщност никъде в темата не е уточнено, че ти остават няколко месеца живот. Големи сме песимисти явно. To do: да се поправим!

Blog challenge 7: Сън във съня

Престраших се и аз да се включа тази седмица в Blog Challenge. Засърбяха ме ръцете като прочетох темата на Васи. Сега пък имам чувството, че съм се отдалечила от общата и личната ми идея. Пускам се в дълбокото и се надявам да бъдете снизходителни към мен 🙂 Пък, ако случайно ви хареса, коментирайте, харесвайте в Svejo или пък в TopBlogLog. Знаете правилата.


Има и още…

Blog Meme: Кой съм аз извън работата?

Когато днес видях, че Събина ме кани да участвам в блог-щафета, бях много ентусиазирана. В последствие установих, че темата Кой съм аз извън работа? леко не е много приложима към мен, защото за момента не работя 😦 Напук на всичко реших да приема предизвикателството и да разкрия неща, които не знаете все още за мен от Twitter или Facebook (ако изобщо има такива). По тази логика може да се приеме, че работя като social media junkie 🙂

Коя съм аз извън социалните мрежи? Има и още…