Архив на категория: Наблюдения

Равносметки

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 30 септември 2010

 


За трети път ставам на 21. Така са ме инструктирали от висшите инстанции. И аз слушам безропотно 🙂

Не съм изпаднала в „Сатурнова дупка“. По-скоро е нещо като яма. Шегата настрана, не ми пука, че отново остарявам/пораствам. Не се впечатлявам особено, поне засега.

Само малко по-биполярна от обикновено съм станала.

Не е яко. Нервите не са за един ден, а аз ги ползвам като неизчерпаем ресурс.

Обаче ме е ударило в последния месец биполярното разстройство и май доста хора пострадаха от това. Някои повече от останалите. Особено ти.

Advertisements

Есен

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Дата: 27 август 2010


Топло е. А въпреки всичко есента приближава.

Усещам я в прохладните вечери, които стават все по-чести.

Усещам я в лекото раздразнение на хората от отминалите отпуски и почивки.

Усещам я в собственото си настроение в последните дни. И не ми харесва. Никак.

Суша, суша, наводнение…

***Когато решиш да отвориш стария си блог за първи път от поне 3-4 години и откриеш чернови от 2010… Можеш просто да ги публикуваш и да се чудиш какво ли си имал предвид 🙂

Щях да ви разказвам как нямам какво да ви разкажа. Просто седя и гледам тъпо в продължение на доста голям период от време и се чудя какво да напиша. Никаква муза, никакво вдъхновение. Не съм първият човек, който ще се оплаче публично от това. Надявам се и да не съм последният 🙂

Докато се чудих за какво да пиша и защо не мога да пиша, се замислих за причините, поради които това е така. Винаги има по нещо, което да пречи.

Липсата на време – мммм, надали 🙂 Не ми е пречило никога, защо да ми пречи сега. Липсата на време означава, че много неща се случват, което пък предполага да има много неща в главата ми, за които да искам да говоря, да говоря и пак да говоря.

Липса на неща – и това не е 🙂 Пу-пу, да не ми е уроки, ама се случват все разни интересни неща. Общо взето няма застой – нито на ситуации, нито на локации. Както винаги се щурам наляво-надясно и после пак обратно 🙂

Депресея – не. Определено не. Твърдо не 🙂 Много ми е добре даже.

Компромиси

Цял живот се учим да отстояваме себе си и да не правим компромиси с неща, за които не си струва. Да не приемаме половинчати решения за наша сметка, а да искаме полагащото ни се. Използваме го като карт-бланш за измъкване от проблемни ситуации или да обясним неща, за които не ни се говори – „Не правя компромиси със себе си и затова…“

И докато е много лесно да зачеркнем драми, хора, обиди, връзки, защото не правим компромиси, защо тогава не важи същото и по избори? Веднъж на няколко години имаме право да покажем своето мнение – молят ни даже да го направим. И ние отиваме и се покриваме зад оправдания.

Не разбирам хора, които гласуват според социологическите проучвания – не това е смисълът на вота. Никой не ви пита кого от любимците на платените изследвания мразите най-малко. Питат ви – какво искате за своето бъдеще, кого бихте желали да ви представлява? Но хората не гласуват „За“, а „Против“.

Причината според мен е в слабото политическо образование – мен са ме учили, че е важно да упражня своя вот, защото иначе нямам право да се оплаквам и възмущавам от случващото се в следващите 4-5 години. Ако не дадеш своя глас, значи нямаш глас. Чисто и просто. Но не си спомням някой да е обяснявал какъв е смисълът на цялата схема – да гласуваш ЗА, защото всеки вот ПРОТИВ е пагубен – за теб и за държавата, за бъдещето ти и за психиката ти.

И ако масово ревете, че ще си купите еднопосочен самолетен билет, да знаете – аз имам вече един. Еднопосочен за София.

 

 

Мисли в автобус

Текстът по-долу е неподправеният изблик на отчаянието и скуката, които ме бяха налегнали преди няколко дена. Пътуването с автобус, макар да е за предпочитане пред влак, никак не е по-добро от личен автомобил. От мен да го знаете това! Всичкият този текст съм го писала собственопръстно на едно HTC Tattoo, което само по себе си е трудоемка задача.

Да пътуваш с автобус – 50 различни странни птици. Освен теб. Всеки се е вглъбил в себе си. Или в околните. И търси внимание.

Има и още…

Да изсмучеш океана

Прелиствайки ултра-кифленското-претенциозното женско списание „ЕВА“ (брой – август 2010 г.) , попаднах на едно миниатюрно каренце, което привлече вниманието ми. Electrolux се оплакали от липсата на достатъчно рециклиран материал за изработка на новички еко прахосмукачки и решили да поемат нещата в свои ръце. В криейтив отдела се ражда инициативата Vac from the Sea , която лично аз приемам за гениална.

Има и още…

Обича ме, не ме обича…

Някакви хора се хейтват в онлайн пространството. Едностранно и двустранно. Компроматна война направо. Нищо ново ще ми кажете. Обаче винаги има едно обаче! Хейтват се разни хора, които до съвсем скоро са се обичали. Показно. Открито. (УЖ) Безусловно. И завинаги.

Има и още…

Евтина ли съм и кой го реши така?!

Предупреждавам: Мнението по-долу съдържа пасивно-агресивни думи, изрази, мисли и т.н. Ако на някой не му се иска да чете подобни неща – да не чете. Мнението си е лично мое и не е следствие от опити за лично облагодетелстване. Също така бих искала да уточня, че не са ми интересни всякакви обяснения за механизма на изчисляване на алгоритми и т.н, и т.н. Ако проблемът беше в моето техническо незнание, щях да попитам. Има кой да ми обясни.

Има и още…

Една добра година

Не съм от хората, които си правят равносметка и планове по Нова година и рождени дни. Случва се от време на време да погледна назад и да се усмихна и/или натъжа. Цялостна концепция за това какво (не) съм направила, какво (не) съм променила  и други подобни не обичам да правя. И не виждам смисъл. Просто живея. Не ден за ден, защото обичам да правя планове (за което ми се карат и ме гледат лошо 😉 ).

В последния месец, обаче, съм започнала да гледам назад и се опитвам да преценя какво точно се случи, че сега нещата са такива, каквито са. Просто така, без да съм притисната от депресия или някакъв личен катаклизъм. Просто погледът ми постоянно се отклонява към огледалото за обратно виждане. И преценява, отрича, приема, възмущава се, натъжава се, изпълва се с щастие… Защото това ми е донесла последната година. И не се оплаквам.

ЗАЩОТО: Има и още…