Архив на категория: Лични

От-ново

Докато се чудех дали да си направя нов блог или все пак няма смисъл, дали ми се пише изобщо и за какво, се оказа, че това място е още живо. Невероятно, но факт.

Няма да го приемам като знак от съдбата, но определено ще се възползвам.

Най-страшното е, че нямам никаква идея за какво да пиша.

 

Междувременно, вижте във Facebook „проекта“ 365 days of Amsterdam – не цели комерсиалност или популярност. Но пък може да видите интересни неща от живота тук и да се забавлявате с кривите ми снимки.

Ново Диди!

Edit: Моят домейн беше жертва на 20.12.2012. И на нежеланието ми да го подновя.

 

Здравейте, здравейте!

Ето, че дойде моментът и аз да си имам собствен домейн => http://didito.eu и да прехвърля блога на него. Дълго се чудих има ли изобщо смисъл от това да продължавам да пиша, но изведнъж се оказах горд собственик на „еуро Диди“ домейн (определението е на Иван 🙂 ).

Освен адресът и темата, май друго не се е сменило по блога. Аз съм си аз. Ще пиша понякога, а понякога – няма.

Ще дам един малък hint какво да очаквате – към края на месеца ще публикувам почти всеки ден и ако на някого му писне – да ме извинява 🙂
Благодаря ви, че ме четете и ме надъхвате да правя нещо подобно. Ще ви помоля само да си актуализирате (евентуално и пожелателно) RSS фийда и линковете към блога. Знаете как е 🙂

За мишките и хората

 

 

 

снимка: Pixieslayer

Не исках да пиша този пост дълго време. Също толкова време се стараех да не реагирам на най-различни, макар и не директни провокации. Обаче ми е слаб ангелът и ето ви вас – четете нещо, което не е трябвало да се появява изобщо.

Напоследък ми прави много лошо впечатление опитът на адски много хора да принизят нещо, което е важно за мен. И не ми харесва. Никак. Емоционална съм и затова реагирам. Разумната част от мен дълго настояваше, че по-добрият вариант е да мълча и да се правя, че не забелязвам. Не издържах повече от това.

Има и още…

Untitled

Напоследък хич не ми се пише. Застудя и ми умря желанието за живот. От време на време се прокрадва слънце, ама не е същото.

Лятото си отиде безвъзвратно. Поне до догодина. А една година е много време.

Освен това почна да тресе. През ден, всеки ден, по два пъти на ден, че даже и по два пъти накуп. Голямо шоу, голямо нещо.

А междувременно се случват някакви важни неща. Празници – 6 септември, 9 септември (за някой било празник се оказа), 10 септември. Всеки ден е празник. Някои повече от другите.

И в това странно време с толкова странни неща и хора, които се филмират от приближаването на 20.12.2012, на мен ми е шашаво. Точка.

Маестро, музика!

Който разбрал, разбрал.

Изблици на нормалност

Когато бяхме деца всичко беше много лесно. Бяхме като всички останали деца пред блока/къщата/на село. Не сме се замисляли кое е редно и кое не в очите на другите. В повечето случаи се притеснявахме само кое е забранено. Пък то беше някак интересно. Ох, това е друга тема!

Когато бяхме тийнейджъри искахме всичко, освен да сме като другите. Искахме да сме без/различни, не/забележими и не-нормални. Като че ли в тези години у нас се заражда някакъв страх, не – УЖАС, от идеята да сме нормални, стандартни, като другите.

После… После не знам какво точно става. Да кажем, че съм в процес на осмисляне, но съм доста в началото.

Има и още…

Life unexpected

It’s not just the decisions you make. It is about how they change your life. Or don’t.

Ставаш, пиеш кафе, закусваш, излизаш -работа, лекции, айляк, whatever… Прибираш се, почиваш малко, излизаш с приятели. Ходиш на едни и същи места с едни и същи хора. И така всеки ден. И всяка седмица. И всеки месец…

Един ден решаваш да направиш нещо различно, нетипично и дори леко авантюристично.

Guess what! Всичко се променя. Е, не задължително. И не всичко. Но част от теб може и да се промени. Евентуално. Има и още…