Наскоро Лита започна щафетата „Къщата, в която искам да живея„. Предполагам, че под влияние на интересната архитектура в Швеция, са започнали да й идват всякакви идеи и мечти в тази насока.
снимка: Patrick Q
От моментът, в който видях поканата, знаех за коя къща ще пиша. Не съм се разколебавала за секунда, макар че си предоставих малко време за това.
„Моята“ къща не е илюзия, не е просто идея. Тя съществува. За съжаление все още не е моя. Има време и за това 😉
Тази къща е в сърцето ми от деня, в който я видях. Преди около 9 години. И досега съм убедена, че това е моето място.
Намира се в центъра на София. „Идеален център“ по-точно. В непосредствена близост до „Докторския паметник“ и заобиколена от много история. Самата тя е история. За мен е шедьовър.
Архитектурата на къщата (поне отвън) е впечатляваща. За мен. Вътрешността й крие тайни засега. Но предоставя възможност за много мечтаене и визуализации какво е там, как е и т.н. …
За градината няма смисъл да коментирам – самият факт, че разполагаш с прекрасна и голяма градина в центъра на София, сам по себе си прави къщата още по-прекрасна.
Нямам никаква представа какво е реалното състояние на този имот, дали е гредоред или не, дали се разпада или се крепи едва-едва, дали ме очаква или просто не желае никой да се доближава до нея.
Знам само, че ако имам възможност да живея където и да е, това е моето място.
Интериорът за момента не съм го обмисляла 🙂 Важно е да не е самоцелно търсене и прилагане на различни стилове и интересни неща от списанията. Интериорът ЩЕ Е хармоничен с излъчването на къщата и нейните най-фини вибрации. Защото в противен случай това няма да е дом. А тази сграда ТРЯБВА ДА Е ДОМ! По възможност – моят 🙂
Не знам дали някой ще отговори толкова конкретно като мен на поставения въпрос. Всеки вижда различно нещо в идеята си за дом. За мен е важно мястото. Локацията, дет’ се вика 🙂 Искам точно тази локация. Обмислям да си запиша GPS-координатите на едно листче и да го държа постоянно пред очите си. Като стимул. Като намек. Като вдъхновение.
А докато дойде моментът да ви поканя там на чаша следобеден чай под шарената сянка в градината, мога само да ви разказвам за моя бъдещ дом.
В заключение, бих искала да подканя Ива, Васи и Иван да споделят виждането си за тяхното място.
P.S. Бих желала да добавя още нещо. Мястото, където живея в последните 7-8 години, е МОЯТ ДОМ. Както и още 1 място извън София. Домът е мястото, където усещаш себе си най-силно. И най-стилната къща на Средиземноморския бряг не би могла да измести усещането за „вкъщи“.
Благодаря за вниманието 🙂
Дидито и други руси неща 
Купувай я докато не са я съборили. 😦 В момента са на сприии да ги унощожат всичките такива.
Ех, ако имах парите… Може да сложим 1 касичка на #tbb и да събираме помощи 🙂
Наистина е готина. и аз съм минавал много пъти покрай нея и съм се чудил дали е частна собственост или има и някаква друга роля. 🙂
Мисля, че е частна собственост, но на няколко души наследници. Има проведен research по въпроса, но много отдавна. Не знам дали не се е променило положението.
хахаха о, ако ще помагаме искам(е) участие!
Знам за какво говориш и аз съм същата. Всеки път като мина край някоя такава къща и не мога да спра да мисля какво е била, как е изглеждала от вътре, спомените за живота в нея, какво може да бъде. 😦 Уви повечето се рушат или стават частни домове на „добре облечени бизнесмени“.
Аз мисля за нея не в минало време, а в бъдеще – колко време ще отнеме пълното й възстановяване, колко точно е разрушена отвътре, как ще си я направя прекрасна 🙂
Eх, вярно е – далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.
…
Една мечта се срива изведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
http://www.vbox7.com/play:78fa1dab
Красота!
Aaa, да не идеш да ми я откраднеш под носа само 🙂
Няма, няма. Моята къща е друга 🙂
Ух, добре. Вече съм спокойна 🙂
абсолютно си права 🙂
Диди, твойта къща е страхотна, спираща дъха, величествена 🙂 А и си мисля, че много би ти отивала 🙂
Пожелавам ти да я превърнеш скоро в твое владение (и да ни поканиш на чай в градината 😉 )
Когато замислих щафетата, си представях, че всеки би възприел идеята по различен начин. Някои – майтапчийски, а други сериозно и с ясна идея. Сигурна съм, че все някой ще пише, че там където живее, е мечтаното място. Обаче всеки има нещо наум по въпроса.
С две ръце се съгласявам с казаното от теб в предпоследното изречение – и най-издокарания палат не би могъл да замести усещането за домашен уют 😉
Знам я тази къщаа! Всъщност миналата година живеех до нея и всеки ден си я оглеждах :)) На мен лично много ми е интересно, каква е историята й и защо никой не живее в нея о.О
тази къща ти отива 🙂
дано бъдещите събития да се наредят в твоя полза..
Хехе, същата тази къща и аз си я бях нарочила за моя, но явно не ми е била писана. Дано поне ти да имаш успех! Иначе ако не се лъжа къщата е била и „актриса“ (в нея е сниман „Опашката на дявола“).