China, майна!

Обещах по-подробен разказ за пътуването ми до другия край на света. Трябваше ми малко време да се аклиматизирам отново и да преосмисля видяното.

Никога не бях предполагала, че ще стигна до Китай. Още по-малко можех да си представя какво всъщност ще видя. Самото пътуване ми изглеждаше още от самото начало като шега – не вярвах, че ще се случи, не очаквах да тръгна и не осъзнах кога точно се върнах. Една седмица е много кратко време, за да опознаеш дори един град. Не твърдя, че съм се старала. Нямах стимул да опознавам, имах други неща за вършене там. И не, не бях на туристическа обиколка. По тази причина не си направих труда да се информирам за стандартните неща – храна, забавление, стил на живот, и т.н, и т.н. И не смятам, че е било пагубно.

Не възприемам Азия като „тъмна Индия“. Била съм няколко пъти в Тайланд за почивка и за по-дълго време. Имам представа за някои неща, които се различават фрапантно от нашия начин на живот. И все пак не съм и очаквала в Китай да е същото. То е като да си мислиш, че в Гърция е като в Турция и т.н.

За първи път от години пътувах, без да съм организирала лично нищо. НИЩИЧКО. И беше много странно спокойно – не се притеснявах за прикачвания, трансфери, хотели и всякакви други подробности. Все пак, ако нещо се беше случило по неправилния начин, нямаше аз да се чувствам виновна 🙂 И ми беше добре, даже разтоварващо на моменти. Имахме късметът въпреки вулканичният облак, да излетим за Москва. С два часа закъснение и киснене на гейта, но все пак излетяхме. В един момент не знаех да се радвам ли, че ще летим, или да се разочаровам. Ентусиазмът ми да отида на другия край на света не беше голям, но знаех, че просто се налага да го направя.

Руските авиолинии „Аерофлот“ не са ми на сърце. Преди 6-7 години съм пътувала с тях и определено не бях очарована. Честно казано почти нищо не се е променило – само са сменили самолетите, което не значи, че са в изрядно състояние.

И пиенето на борда е забранено 🙂 Дочух, че преди това ограничение, руснаците не са можели да слязат на летището в Шанхай. Предполагам, че е истина. Все пак всичко живо е стабилно наквасено още преди да се качи на самолета, вони на водка и джибри и говори несвързано. Ако пък говори свързано, философства. И дразни. Летище „Шереметьево“ също не е претърпяло промени в последните години. Само duty free магазините са обновени. Останалото изглежда по същия начин. За жалост.

От Москва до Шанхай се пристига бързо – един сън и две хапвания време 😉 Шанхай е друга история – ред, дисциплина, чистота, светлина. За летището говоря. Самият град го видях само от магистралата. За толкова имах време. Не знам дали съжалявам, защото не знам какво съм пропуснала.

Пътят към Иу е магистрала. И то каква магистрала! Дупки няма. То аз никъде в Китай не видях дупки по пътищата. Не знам как е било преди 10 години, но сега положението им е прекрасно. Ние само можем да си мечтаем за подобни пътища. А магистрала „Тракия“ в цялата си бъдеща прелест е дълга колкото от Шанхай до Иу. Горе-долу. И от над 20 години не е довършена. И е цялата в дупки. Като икономиката ни. Трагедия просто.

Иу е едно малко градче, създадено през 1988г. с точно определена цел – да е център за търговия за commodities. Същевременно там се предлагат не само дреболии – от техника до строителни материали и храни. Всичко се търгува там. Отиваш и всичко е на едно място – пестят се време и пари – основните ресурси на бизнеса. Предвид специализираната насоченост на града, няма никакви туристически места за посещаване. Безсмислено е и да има. Нали ги знаете онези кафеви табели, които показват къде има манастир, музей, природна забележителност… Там имаше такава табела, насочваща посетителите на града към огромният търговски център. Това му е забележителното на Иу. Точка.

Същевременно всичко е създадено така, че да е удобно на посетителите. За бизнес говоря. Трябва ти стоката Х – отиваш на точно определено място, където са всички, ама всички търговци, предлагащи стоката Х и нейните производни. Няма размотаване от единия край на града до другия, няма губене на време. Оглеждаш всичко налично, договаряш цени, избираш и поръчваш. Ако единият търговец не може да изпълни поръчката в необходимия срок, съседът му по магазин е готов да направи чудеса, за да ти угоди. И така е навсякъде. И за всяка една стока. Логиката на подреждане на отделните пазари е желязна. На едното място има гранитогрес, фаянс, теракота. Съседният пазар е специализиран за гранит и гранитни изделия. Ясно и просто. Без размотаване, без губене на часове – работата се върши максимално бързо и носи огромно удовлетворение. Защото разходите са изчислени, времето е ограничено. И нищо не се губи. Само се печели.

Ако знаеш какво точно търсиш, ще се справиш по-бързо от очакваното. Защото преди да отидеш не можеш да си представиш колко концентрирано е всичко. Колкото и да ти обясняват, не можеш и да предположиш какво да очакваш. Докато не видиш и не се убедиш с очите си.

Почивен ден в Иу няма. Не знам как е в другите градове, но там всеки работи постоянно. Защото има кой да купува постоянно. Дори да не е на място, а по телефона или чрез посредник. Пазарува се с размах – 1000 бройки от даден артикул се смятат за нещо нормално. Някои търговци и фабрики не приемат заявки за под 100 броя. Не защото не им се занимава, а защото производството се оскъпява, забавя и натоварва. Или пък по други причини – не съм убедена.

Има недостиг на работна ръка. На неквалифицирана работна ръка. Всеки с малко повече акъл и идеи се е установил като търговец – без значение дали произвежда или просто е посредник между фабриката и чуждите купувачи. От този недостиг произлиза нещо не особено приятно за работодателите – налага се да се вдигат заплатите дори на метачите. Защото в противен случай няма да има кой да мете. Кофти, а. След година-две предполагам, че може да очакваме производители като Адидас, Найк и т.н. да преместят голяма част от дейността си другаде. Където е по-евтино. Поне засега. Което може и да не се окаже толкова лошо, защото поне ще се повиши стандартът и на други места по света 🙂

Младите и образовани хора работят при внос-износ посредниците. Знаят задължително един чужд език. Харесват си работата и я вършат с желание. Реално те са твой екскурзовод, преводач, застъпник, банкер и т.н. Пазарят се докрай, все едно харчат собствените си пари. Могат да преценят кое е много и кое малко само след като сте минали през 2-3 магазина. Усещат какво качество търсиш, какви цени гониш и защо. Не се притесняват да задават въпроси, весели и забавни са. Понякога е достатъчно да обясниш един път какво точно търсиш в този тип магазини (ако говорим за конкретна стока, при която личният вкус няма значение) и после само да ги следваш и да отбелязваш цените. Реално работата е изключително тежка и отговорна. Тежка, защото навърташ феноменален километраж за седмица. И така почти всяка седмица. Отговорна е, защото ако пропуснеш да доизясниш дори един минимален детайл от артикула, който поръчваш, може да объркаш цялата поръчка. И да се наложи да я връщаш. Последствията от това са ясни – в най-крайния случай може и да загубиш работата си. Затова тези хора са готови да се обясняват по 15 мин. само и само да се изясни точният нюанс на определения цвят. Твоят личен агент винаги присъства на товаренето на контейнера. И проверява всяка стока дали отговаря на поръчаната – по размер, вид, качество, детайли и т.н. Доколко тази професия позволява развитие в кариерата не мога да преценя. Предполагам, че има възможност да станеш мениджър на офиса – организираш дейността, работиш с пари, седиш повече в офиса (което определено е плюс). Не се сетих да питам дали има и изцяло китайски посреднически фирми. Обикновено всеки се свързва с представител от собствената си държава – комуникацията е лесна, условията се изясняват още преди да си заминал, а и усещането за сигурност е по-голямо.

(Тук ще има много несъгласие с мен, предусещам го.) Комунизмът бил лошо нещо? Като изключим липсата на Facebook, Twitter, YouTube, Vevo, Vimeo, WordPress, bit.ly и т.н., Китай е много приятно място за живеене. А и не съм убедена, че социалните мрежи като Facebook са достатъчно положителен феномен(споменах, че  все пак си имат собствени еквиваленти на почти всички услуги, които са ограничени). Не мисля, че на някой китаец ще му хареса да живее в режим на капитализъм. Дори аз се ужасявам като си го представя горкия човечец изправен пред ужаса на цялата бюрокрация, шуробаджанащина, неразбория и т.н, и т.н. Тук всичко е толкова подредено, осмислено и улеснено, че малко напомня инкубатор. Или на добре поддържана зоологическа градина 😉 Да, има ограничения, но НЕ – те не натоварват средностатистическия гражданин. Поне според мен. Източните култури (не съм си и помислила, че съм специалист, просто лично мнение) като че имат нужда от основна фигура над себе си – непроменлив стълб на сигурността, разума и властта. Японците си имат император, тайландците – крал (който между другото е на престола от над 60 години и ще стане голям проблем, когато един ден отиде да пие чай с Буда. Дано не е скоро!). Хората имат нужда от една фигура (или партия), която да контролира, правораздава и т.н. Имат нужда от център на властта. След като комунистическия режим е достатъчно добро решение за тях, не мисля, че е необходимо да се променя. Насилствено. Защото колкото и да се оплакват някои китайци, успели да емигрират, всъщност огромната маса от хора е доволна. И няма как да оцелее по друг начин.

Затова и смятам, че са щастливи – не се притесняват за много от нещата, които ни тормозят ежедневно. Не крият данъци, защото плащат само патентен данък – нито ДДС, нито ДОД, нито Корпоративен данък. НИ-ЩО! И данък сгради и такса смет си нямат. А пък храната им е евтина – освен месото. Затова всичко е със соя. Която пък няма никакъв вкус в 90% от хранителните продукти, които използват. Хранят се здравословно – плодове, зеленчуци, риба, ориз 🙂 И не знам дали е до генеалогия, или до хранителната им диета, но затлъстяване почти няма. Има пълни деца, но то е нормален етап от развитието. Не всички са слаби като клечки. Но няма затлъстяване. Според мен живеят по-здравословно от нас. И се хранят с по-качествена храна. Дори да не е толкова разнообразна.

Знам, не би трябвало да твърдя, че всички или дори преобладаващата част от хората  там са истински щастливи – дефинирайте ми „щастие“! Всеки сам за себе си знае кое и колко му стига, за да се усмихне. За да не мисли за утрешния ден със страх. За да не будува в търсене на начин да оцелее. Е, там са щастливи поне до толкова. Което не е малко. Не е и много. Но не съм питала за личния им живот, за начина, по който се чувстват.

Всъщност държа да отбележа за пореден път, че това е, което АЗ съм видяла, АЗ съм осмислила и АЗ съм преживяла. Не бих и помислила да кажа, че точно това е Китай. Това е „моят първи Китай“. А истината… Истината може да е съвсем различна – по-добра или по-лоша, по-конкретна или по-размита. За мен няма значение. Това е Китай през моите очи.

P.S. Поради липсата на основните социални мрежи и т.н. бях записала няколко наблюдения в един файл. Сега го разгледах и попаднах на следното: „Колкото мърляво и противно да ти се струва в даден момент всичко, осъзнаваш, че има и много по-лоши места на света.

4 мнения за “China, майна!

  1. Обичам разговорите за твоите пътешествия … много ми хареса статията, фен съм на Китай ( китайската култура, не, че знам нещо за нея де, но от пръв поглед ).

    Време е и аз да мръдна на някъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s