Една добра година

Не съм от хората, които си правят равносметка и планове по Нова година и рождени дни. Случва се от време на време да погледна назад и да се усмихна и/или натъжа. Цялостна концепция за това какво (не) съм направила, какво (не) съм променила  и други подобни не обичам да правя. И не виждам смисъл. Просто живея. Не ден за ден, защото обичам да правя планове (за което ми се карат и ме гледат лошо 😉 ).

В последния месец, обаче, съм започнала да гледам назад и се опитвам да преценя какво точно се случи, че сега нещата са такива, каквито са. Просто така, без да съм притисната от депресия или някакъв личен катаклизъм. Просто погледът ми постоянно се отклонява към огледалото за обратно виждане. И преценява, отрича, приема, възмущава се, натъжава се, изпълва се с щастие… Защото това ми е донесла последната година. И не се оплаквам.

ЗАЩОТО:

Преди година не бях леля 🙂 Бях просто леля-to-be. И нямах никаква представа какво значи да обичаш и обожаваш, да изтръпваш при всяка усмивка, всеки лек плач, всеки несвързан звук. Днес? Днес изтръпвам от безумно щастие, когато чуя някой от двамата сладури да каже „еля“ или да ме гледа тъжно, когато казвам „Чао“, знаейки, че няма да ги видя поне месец. Да, определено беше добра година. И ще става все по-хубаво 🙂

Преди година бях убедена, че не мога да живея с никого, дори и за кратко. Научих се. Станах домакиня за чудо и приказ (нищо, че чистенето все още го мразя безумно). И го направих по собствено желание, без да съм притисната от обстоятелствата. Имах избор и съм убедена, че не сгреших. И не, не го направих от безумна и заслепяваща любов. Просто беше единственият логичен начин да стане. И не съжалявам за секунда 🙂 Дадох много – основно кулинарни умения, времето за кафета го преобразувах във време за готвене. Получих повече – започнах да опознавам зет си 🙂 Смях, смях, ама това е положението. И беше много забавно. И ще продължава да бъде. Въпреки че понякога ми тежеше, въпреки че трябваше да променя много свои навици… Промените са хубаво нещо.

Преди година вярвах, че всичко лошо подминава хубавите хора. Тцъ, не е така. Идва като гръм от ясно небе, като катаджия, изскочил от храстите… И те удря без предупреждение. В момент на най-голямо щастие. За да го запомниш. Завинаги. И наранява безумно. Преодолява се. И идват хубави дни. Но споменът е тежък. И отрезвяващ. Точка.

Преди година не вярвах в съдбата. И сега не вярвам сляпо, обаче, някои неща не могат да се обяснят с нищо друго. И колкото и да ми говорят, че човек сам контролира съдбата си… Не винаги. Не задължително. Не всичко. Някои неща просто се случват. Защото така трябва. Защото трябва да ни се даде урок. Защото колкото и да се дърпаме, някои неща просто трябва да се случат.

Преди година нямах блог. И Twitter ми беше все още тъмна Индия. Facebook ми изглеждаше супер cool и забавен. Да коментирам ли колко се е променило всичко 😉

Преди година вярвах безрезервно на някои хора. Напоследък се убеждавам, че подобно нещо трябва да се заслужи и лоялността да бъде доказана. Предоверяването е опасно. Всички го знаем, обаче, трябва да се опарим, за да повярваме, че е възможно.

Преди година не знаех, че понякога нещата наистина не са такива, каквито изглеждат. Противоположностите могат да бъдат по-еднакви, отколкото съм предполагала. Еднаквите неща и ситуации могат да се различават толкова много, че дори аз не мога да си го представя. И все пак, първото впечатление не лъже, поне моето 🙂 Макар понякога да е нужно малко повече време, за да го осъзнаеш и приемеш.

Преди година всичко беше много различно. И същевременно беше същото. И същевременно сега е различно. Объркана работа. Ама хубава ! 🙂

И тъй като ми е интересно какво се е променило за последната година и при другите хора (хем ексхибиционист, хем воайор се оказах 🙂 ), бих искала да подканя Васи, Бисер, Ива и Събина при желание да споделят.

Реклами

5 мнения за “Една добра година

  1. Sis, това е супер! 🙂 Приемам с удоволствие предизвикателството, защото наистина една година понякога е титанично много време! 🙂

    1. Точно защото установих колко много могат да бъдат 365 дни, особено като знам какво ни се е случило, те поканих и ти да пишеш. И си го написала супер 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s