Наскоро Нора започна темата. Днес осъзнах колко е права.
Автоматизирали сме се. Дишане, мислене, идеи – всичко под ножа.
Дори сме автоматизирали личния си живот и собствените си желания.
Предпочитаме да слушаме съветите на хората, за да не направим грешка в чуждите очи. А правим грешка в собствените си очи. И го преглъщаме.
Търсим съвет, дори когато нямаме нужда от него. Просто искаме да сме сигурни дали няма да нарушим някое неписано правило. И после да ни обвинят, че сме сгрешили или сглупили.
Твърдим, че го правим, за да спазваме някакви измислени норми. Дрън-дрън. Оправдаваме се пред себе си.
Никой няма право да ти каже кое, как и кога да направиш. Освен ако ти не позволиш. А ние позволяваме да ни се бъркат в най-личните взаимоотношения и да определят доброто и лошото вместо нас. Сякаш не сме способни само да се справим.
Обаче как да не позволиш да ти се бъркат? Ако сгафиш, излизаш ненормален, неморален и т.н. Секс на първа среща – ужас! Секс без среща – двоен ужас! Да му/й се обадиш – да не си луд/а?! Не страдаш след раздяла – не е нормално, явно таиш нещо в себе си. Да страдаш след раздяла – не е нормално. Все ще се намери какво да сгрешиш.
А те са там – наблюдават за всяка твоя грешка и те критикуват. Така както и майка ти не би могла да те изкритикува! Пък тя е спец 🙂
Докато един ден не осъзнаеш, че ти е писнало. И започнеш да мислиш сам. Изключваш автопилота и започваш да си правиш грешките с неизмеримо удоволствие.
Точно тогава осъзнаваш, че изобщо не ти пука какво ще кажат другите. И всъщност никога не те е интересувало.
Защото живееш. Истински.
я си изпсувай мъжката,
и ги пращай на майната си
Точно това направих преди около половин час 🙂
Thumbs up!
Много добре казано. Живей си спрямо твоите правила и желания и ще си най-щастлива! Автопилота е лошо нещо. По-добре тук там някоя грешка, но не на автопилот.
Прекрасна статия, всичко си казала много точно. Напълно съм съгласен с теб. 🙂