Театрално

Вчера Васи ме покани и заведе на театър. Постановката – „Госпожица Юлия“, режисьор – Лилия Абаджиева. В Народния театър.
Дотук добре.

Обаче – два часа и половина?! WTF! Кому е нужно такова разтягане на действието. Както каза Васи – един час по-малко и щеше да е добре.

Като цяло постановката ме остави с усещането, че съм профан и не разбирам от изкуство. И друг път съм си мислила подобни неща (за справка – „Дядо Коледа е боклук“ е друга неразбрана от мен постановка), но този път единствено реакцията на околните ме спаси от вътрешното усещане за срам.

То бива нерешителност, ама около 20 мин гледахме Госпожицата да се вайка за едно и също нещо по 40 различни причини. Схванах идеята още на 10-тата причина, след 20-тата започнах да си гледам часовника и разни други неща из залата. И не бях единствената за жалост (или за щастие). Наоколо хората похапваха фъстъчки и сандвичи, обясняваха си един на друг какво всъщност се случва на сцената и т.н.

Като цяло актьорите играха добре (доколкото ми разбира русата глава). Преиграването предполагам е свързано с идеите на режисьора – както се изрази Кати – това е „социален експеримент“. Предполагам, че е права – сигурно искат да видят колко време сме склонни да издържим да бъдем мъчени по този начин. Аз определено имам нисък праг на търпимост.

Предполагам, не – убедена съм, че критиките за постановката ще са блестящи и възхваляващи. Както винаги. Театралните критици в България… оф, не искам да ги коментирам май. Най-впечатляващата идея на режисьора са преходите между действията – танц и пластика. И бяха изпълнени красиво. Мисля, че ако постановката беше изцяло танц и пластика, дори без думи, би се получило нещо завладяващо. Поне според мен 🙂

8 мнения за “Театрално

    1. Никой не каза колко продължително ще е. Иначе сигурно щяхме да сме по-добре настроени 🙂

  1. Определено се извиних на всички хора, които излъгах. Принципно харесвам Лилия Абаджиева в умерена степен. Принципно доста си падам по пиеси на Стриндберг, тъй като са изпълнени с доста напрежение и драматизъм („Бащата“ във „Възраждане“ е нещо, което дълбоко препоръчвам!).
    Но преиграването беше твърде много (сигурна съм, по заръка на Абаджиева), разтягането беше почти непоносимо. Същите сцени, изиграни по-стегнато и по-истински, вероятно биха имали ефект. И по неофициални мои си изчисления, тогава постановката щеше да бъде точно с час по-кратка и да те оставя без дъх. Неприятно е, когато творческите похвати, типични за един определен режисьор, се превръщат от ефект в дефект.

    1. Аз винаги съм казвала, че съм руса по душа и призвание 🙂 Това е достатъчно мисля 😉

  2. В последните няколко месеца ходих повече на театър от колкото в последните 5 години. По стечение на обстоятелствата се запознах с доста актьори и сега ме канят, когато имат представления.

    За въпростното представление също бях поканен, защото моя позната играеше едно от танцуващи/готвещи момичета.

    Хареса ми като цяло, но съм напълно съгласен със мнението, че краят е твърде разтеглен. Просто едно поне 40мин може да е по-кратко.

    Актьорът, който играеше главната мъжка роля просто ме разби. Много добър! Като цяло актьорската игра ми хареса, но не бих си го причил 2ри път.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s