Архив по месеци: февруари 2010

За романтичните жестове и други кичове

Романтика, романтика, ама понякога се прекалява.
Че не съм романтична, то е ясно. Това ми качество го е взела цялото сестра ми Васи 🙂 Моите рецептори за мили и красиви жестове са някак много заспали.
Напоследък, обаче, ме залива от всички страни романтика. Все пак Св. Валентин беше преди едни десетина дни 🙂

Винаги съм била цинично настроена към жестове на романтика, направени за пред хората. Споделянето на любовта с другите хора може и да е нормално, но в някакви нормални граници според мен. Има и още…

Six degrees of separation*

Няма да коментирам теорията. Изобщо не ми е това идеята.
Тези дни осъзнах, че понякога боли, когато започнеш да се отдалечаваш от приятелите си. А понякога е на хубаво. В някои случаи няма никакво значение.

Има и още…

Blog Meme: Кой съм аз извън работата?

Когато днес видях, че Събина ме кани да участвам в блог-щафета, бях много ентусиазирана. В последствие установих, че темата Кой съм аз извън работа? леко не е много приложима към мен, защото за момента не работя 😦 Напук на всичко реших да приема предизвикателството и да разкрия неща, които не знаете все още за мен от Twitter или Facebook (ако изобщо има такива). По тази логика може да се приеме, че работя като social media junkie 🙂

Коя съм аз извън социалните мрежи? Има и още…

На кафе

Имам една много приятна съседка. 90-годишна жена, която като всяка баба гледа сериали, ядосва се на некултурни млади хора и т.н. Същевременно с изключителен интелект и бистра мисъл, аристократ по душа и поведение.

Тази приятна жена разбира от нумерология, хороскопи, асценденти и гледа на кафе. На всички тези неща аз много не вярвам, обаче е забавно.

Днес се качиш при нея по работа и естествено нямаше как да си тръгна преди да ме разконспирира докрай. Вече ми беше открила асцендента и анализирала всички черти на характера ми според него (за справка – зодия Везни с асцендент Рак).  Затова премина към тежката артилерия 🙂 Има и още…

Театрално

Вчера Васи ме покани и заведе на театър. Постановката – „Госпожица Юлия“, режисьор – Лилия Абаджиева. В Народния театър.
Дотук добре.

Обаче – два часа и половина?! WTF! Кому е нужно такова разтягане на действието. Както каза Васи – един час по-малко и щеше да е добре.

Като цяло постановката ме остави с усещането, че съм профан и не разбирам от изкуство. И друг път съм си мислила подобни неща (за справка – „Дядо Коледа е боклук“ е друга неразбрана от мен постановка), но този път единствено реакцията на околните ме спаси от вътрешното усещане за срам. Има и още…

Начало

Мислех да напиша нещо мноого умно и да ви грабна, обаче не ми се получава. Затова ще ви поздравя с една песен като за начало 🙂

Никога не ми се получава да пиша планово. Започвам да си мисля, че идеята за личен блог е голяма грешка, но ще търпя.

Хайде, със здраве и да ми дойде музата скоро 🙂