You are currently browsing the category archive for the ‘Културизация’ category.
Какво е Flashmob и има ли почва у нас? Има, има! И ще се опитаме да го докажем.
На 23 октомври 2010г. се организира Европейски Freeze Flashmob, който ще се опита да постави световен рекорд за най-много градове “замръзнали” едновременно. И ние като истински европейци се организираме с идеалната цел след мероприятието да се съберем да пием по бира.
Засега идеята е да го направим в City Center Sofia, до хотел “Хемус”. Официалният час е 16.00 БГ време, 15.00 CET.
Събитието във Facebook е отворено за всеки желаещ. Канете приятели. Отговаряйте положително, ако наистина сте сигурни.
Алекс (изненада, нали 
) стартирал книжно блог-предизвикателство, а Папс ми е предала щафетата. Поводът – 24 май! Национален празник, ако сте забравили. Ако не сте сигурни какво се празнува на тази дата, моля, затворете този блог. Сериозно говоря.
Точно осъзнавах, че напоследък не знам какво да напиша и щях да споделя този проблем в обширен пост. Но… Но сега ще ви разкажа как чета Всъщност тази щафета прилича малко на интервю. И то сериозно. Като интервю за работа. Ето ги и петнадесетте не особено лесни въпроса и моите скромни отговори:
Обещах по-подробен разказ за пътуването ми до другия край на света. Трябваше ми малко време да се аклиматизирам отново и да преосмисля видяното.
Никога не бях предполагала, че ще стигна до Китай. Още по-малко можех да си представя какво всъщност ще видя. Самото пътуване ми изглеждаше още от самото начало като шега – не вярвах, че ще се случи, не очаквах да тръгна и не осъзнах кога точно се върнах. Една седмица е много кратко време, за да опознаеш дори един град. Не твърдя, че съм се старала. Нямах стимул да опознавам, имах други неща за вършене там. И не, не бях на туристическа обиколка. По тази причина не си направих труда да се информирам за стандартните неща – храна, забавление, стил на живот, и т.н, и т.н. И не смятам, че е било пагубно.
Прибрах се. Една седмица в Китай без достъп до половината Интернет доведе до изключителното натрупване в мен на емоции, впечатления, мисли, чувства и т.н., които напират да излязат. За жалост всичко не може да бъде казано на 1 път. Нито пък трябва По тази причина предполагам, че ще пиша поне два пъти за всичко, което ме е впечатлило. Днес мисля да нахвърлям само основните неща. Без обяснения. Просто като схема.
Вчера Васи ме покани и заведе на театър. Постановката – “Госпожица Юлия”, режисьор – Лилия Абаджиева. В Народния театър.
Дотук добре.
Обаче – два часа и половина?! WTF! Кому е нужно такова разтягане на действието. Както каза Васи – един час по-малко и щеше да е добре.
Като цяло постановката ме остави с усещането, че съм профан и не разбирам от изкуство. И друг път съм си мислила подобни неща (за справка – “Дядо Коледа е боклук” е друга неразбрана от мен постановка), но този път единствено реакцията на околните ме спаси от вътрешното усещане за срам. Има и още…
