You are currently browsing the monthly archive for септември 2010.
За малко да пропусна тази светла дата. По-скоро да пропусна равносметката за нея. Влади ме подкани съвсем елегантно да си споделя мислите и чувствата, пък логореята само това чакаше 
Аз си спомням първия 15-ти много бегло. Помня, че бях хванала за ръка симпатичния Звезделин (съсед на баба ми по онова време) и бяхме първа редица за влизане в клас Помня и тоалета, с който бях облечена (да отбележа само – син беше, търся снимка да сканирам), както и неудобните обувки, наследство от сестра ми. От първи клас имам доста странен спомен – учителката беше безумно тъпа. Звучи отвратително неуважително, но това е истината. Аз й намирах и поправях правописни грешки. Като дете с по-голяма сестра, бях почнала да чета поне година преди заветния 15.09.1994 г. И четях по много. Всичко ми беше интересно. Първата ми година в първото ми училище почти уби желанието ми да уча. Не е много за хвалене, но бързо ми се изчерпа музата да пиша домашни и т.н. Все си забравях тетрадката или нещо подобно 
Има и още…
Напоследък хич не ми се пише. Застудя и ми умря желанието за живот. От време на време се прокрадва слънце, ама не е същото.
Лятото си отиде безвъзвратно. Поне до догодина. А една година е много време.
Освен това почна да тресе. През ден, всеки ден, по два пъти на ден, че даже и по два пъти накуп. Голямо шоу, голямо нещо.
А междувременно се случват някакви важни неща. Празници – 6 септември, 9 септември (за някой било празник се оказа), 10 септември. Всеки ден е празник. Някои повече от другите.
И в това странно време с толкова странни неща и хора, които се филмират от приближаването на 20.12.2012, на мен ми е шашаво. Точка.
Маестро, музика!
Който разбрал, разбрал.
