Ново Диди!

Здравейте, здравейте!

Ето, че дойде моментът и аз да си имам собствен домейн => http://didito.eu и да прехвърля блога на него. Дълго се чудих има ли изобщо смисъл от това да продължавам да пиша, но изведнъж се оказах горд собственик на „еуро Диди“ домейн (определението е на Иван ).

Освен адресът и темата, май друго не се е сменило по блога. Аз съм си аз. Ще пиша понякога, а понякога – няма.

Ще дам един малък hint какво да очаквате – към края на месеца ще публикувам почти всеки ден и ако на някого му писне – да ме извинява
Благодаря ви, че ме четете и ме надъхвате да правя нещо подобно. Ще ви помоля само да си актуализирате (евентуално и пожелателно) RSS фийда и линковете към блога. Знаете как е

За мишките и хората

 

 

 

снимка: Pixieslayer

Не исках да пиша този пост дълго време. Също толкова време се стараех да не реагирам на най-различни, макар и не директни провокации. Обаче ми е слаб ангелът и ето ви вас – четете нещо, което не е трябвало да се появява изобщо.

Напоследък ми прави много лошо впечатление опитът на адски много хора да принизят нещо, което е важно за мен. И не ми харесва. Никак. Емоционална съм и затова реагирам. Разумната част от мен дълго настояваше, че по-добрият вариант е да мълча и да се правя, че не забелязвам. Не издържах повече от това.

Липсвам

Напоследък изобщо не пиша тук. Просто не намирам нужното вдъхновение явно.
Предпочитам да работя. Малко абсурдно, но много вярно.

Скоро може и да пропиша пак. Тук. Ще видим.

Моята къща

Наскоро Лита започна щафетата „Къщата, в която искам да живея„. Предполагам, че под влияние на интересната архитектура в Швеция, са започнали да й идват всякакви идеи и мечти в тази насока.

снимка: Patrick Q

От моментът, в който видях поканата, знаех за коя къща ще пиша. Не съм се разколебавала за секунда, макар че си предоставих малко време за това.

„Моята“ къща не е илюзия, не е просто идея. Тя съществува. За съжаление все още не е моя. Има време и за това

Тази къща е в сърцето ми от деня, в който я видях. Преди около 9 години. И досега съм убедена, че това е моето място.

Намира се в центъра на София. „Идеален център“ по-точно. В непосредствена близост до „Докторския паметник“ и заобиколена от много история. Самата тя е история. За мен е шедьовър.

Архитектурата на къщата (поне отвън) е впечатляваща. За мен. Вътрешността й крие тайни засега. Но предоставя възможност за много мечтаене и визуализации какво е там, как е и т.н. …

За градината няма смисъл да коментирам – самият факт, че разполагаш с прекрасна и голяма градина в центъра на София, сам по себе си прави къщата още по-прекрасна.

Нямам никаква представа какво е реалното състояние на този имот, дали е гредоред или не, дали се разпада или се крепи едва-едва, дали ме очаква или просто не желае никой да се доближава до нея.

Знам само, че ако имам възможност да живея където и да е, това е моето място.

Интериорът за момента не съм го обмисляла Важно е да не е самоцелно търсене и прилагане на различни стилове и интересни неща от списанията. Интериорът ЩЕ Е хармоничен с излъчването на къщата и нейните най-фини вибрации. Защото в противен случай това няма да е дом. А тази сграда ТРЯБВА ДА Е ДОМ! По възможност – моят

Не знам дали някой ще отговори толкова конкретно като мен на поставения въпрос. Всеки вижда различно нещо в идеята си за дом. За мен е важно мястото. Локацията, дет’ се вика Искам точно тази локация. Обмислям да си запиша GPS-координатите на едно листче и да го държа постоянно пред очите си. Като стимул. Като намек. Като вдъхновение.

А докато дойде моментът да ви поканя там на чаша следобеден чай под шарената сянка в градината, мога само да ви разказвам за моя бъдещ дом.

В заключение, бих искала да подканя Ива, Васи и Иван да споделят виждането си за тяхното място.

P.S. Бих желала да добавя още нещо. Мястото, където живея в последните 7-8 години, е МОЯТ ДОМ. Както и още 1 място извън София. Домът е мястото, където усещаш себе си най-силно. И най-стилната къща на Средиземноморския бряг не би могла да измести усещането за „вкъщи“.

Благодаря за вниманието

Now Freeze!

Какво е Flashmob и има ли почва у нас? Има, има! И ще се опитаме да го докажем.

На 23 октомври 2010г. се организира Европейски Freeze Flashmob, който ще се опита да постави световен рекорд за най-много градове „замръзнали“ едновременно. И ние като истински европейци се организираме с идеалната цел след мероприятието да се съберем да пием по бира.

Засега идеята е да го направим в City Center Sofia, до хотел „Хемус“. Официалният час е 16.00 БГ време, 15.00 CET.

Събитието във Facebook е отворено за всеки желаещ. Канете приятели. Отговаряйте положително, ако наистина сте сигурни.

 

15 септември

За малко да пропусна тази светла дата. По-скоро да пропусна равносметката за нея. Влади ме подкани съвсем елегантно да си споделя мислите и чувствата, пък логореята само това чакаше
Аз си спомням първия 15-ти много бегло. Помня, че бях хванала за ръка симпатичния Звезделин (съсед на баба ми по онова време) и бяхме първа редица за влизане в клас Помня и тоалета, с който бях облечена (да отбележа само – син беше, търся снимка да сканирам), както и неудобните обувки, наследство от сестра ми. От първи клас имам доста странен спомен – учителката беше безумно тъпа. Звучи отвратително неуважително, но това е истината. Аз й намирах и поправях правописни грешки. Като дете с по-голяма сестра, бях почнала да чета поне година преди заветния 15.09.1994 г. И четях по много. Всичко ми беше интересно. Първата ми година в първото ми училище почти уби желанието ми да уча. Не е много за хвалене, но бързо ми се изчерпа музата да пиша домашни и т.н. Все си забравях тетрадката или нещо подобно

Untitled

Напоследък хич не ми се пише. Застудя и ми умря желанието за живот. От време на време се прокрадва слънце, ама не е същото.

Лятото си отиде безвъзвратно. Поне до догодина. А една година е много време.

Освен това почна да тресе. През ден, всеки ден, по два пъти на ден, че даже и по два пъти накуп. Голямо шоу, голямо нещо.

А междувременно се случват някакви важни неща. Празници – 6 септември, 9 септември (за някой било празник се оказа), 10 септември. Всеки ден е празник. Някои повече от другите.

И в това странно време с толкова странни неща и хора, които се филмират от приближаването на 20.12.2012, на мен ми е шашаво. Точка.

Маестро, музика!

Който разбрал, разбрал.

Съединението прави силата

Лятно-есенно настроение. Скука. Хората се размотават като за последно навън. Или се правят, че се размотават, и се крият от социалните мрежи вечер. Всичко е въпрос на имидж.

В четвъртък се очертаваше да е леко скучна twitter вечер. Ама не беше Направихме си го да е весело. И то как…

За неразбралите – четвъртък вечер мина под знака на #кьопоолу. Конспиративната теория, вкарана в действие от мен, Нина, Елида и Илфа, неочаквано стана толкова viral, че topbloglog не успяваше да индексира всички туитове своевременно. Изкачването ни в на първо място като trending topic за България стана факт едва към 21.20, което прави около 2 (два) часа след началото. Факт. Успяхме.

Всички тайни накуп

Преди няколко месеца се заформи вероятно най-голямата блог-щафета в последно време. Всички блогъри, подтикнати от приятели и собствения си ексибиционистичен егоцентризъм, се изредиха да споделят знайни и незнайни, мръсни и чисти, забавни и скучни тайни за себе си. По 10 на човек, защото такова беше условието.

Пламен Петров е човекът, който пусна духа от бутилката. Не знам дали сега съжалява или не

Аз също не пропуснах да си кажа някои нещица, по-скоро невинни, отколкото потресаващи. Барабар Дидито с Блогосферата Доста се изненадах, когато Майк се свърза с мен за съгласие относно включването на моите тайни в е-книга. Първо, мен никой не ме чете, освен приятели. Второ, аз пиша само глупости. Трето – как да не се съглася, след като Майк е преценил, че заслужавам място сред най-големите ексхибиционисти Надув, надув

Съвсем наскоро книгата се случи. Или по-скоро – Майк я направи да се случи. Ако на някой му е интересно да се порови в скритите кътчета на душевността на (цитирам) „22-ма популярни български блогъра“, моментално да цъкне ТУК.

Благодаря за вниманието

Мисли в автобус

Текстът по-долу е неподправеният изблик на отчаянието и скуката, които ме бяха налегнали преди няколко дена. Пътуването с автобус, макар да е за предпочитане пред влак, никак не е по-добро от личен автомобил. От мен да го знаете това! Всичкият този текст съм го писала собственопръстно на едно HTC Tattoo, което само по себе си е трудоемка задача.

Да пътуваш с автобус – 50 различни странни птици. Освен теб. Всеки се е вглъбил в себе си. Или в околните. И търси внимание.